Преди някой друг ден разпънах телескопа и реших да заснема слънцето. Естествено с подходящ слънчев филтър! Да не вземе някой да дигне бинокъла или телескоп ак оима към него и да си увреди зрението. Само с филтър за целта!
Та … ок, ще го снимам аз това Слънце. Но се оказа не чак толкова лесна задача. Първо телескопа ми се оказа с прекалено голяма апертура и поема прекалено много светлина дори за филтъра (Baader Photographic Solar Filter). От там нито фотоапарата нито CCD камерата ми можеха да експонират толкова бързо, че то да не изглежда като един абсолутно бял, прегорял кръг. Наложи се да свивам апертурата на филтъра а останалото просто да се запуши. Накрая сведох поеманата светлина до разумните граници и се започна вториа проблем. Фокусирането. Да фокусираш по звезда е ок – размазване, спайкове, лъчи … личи си и с няколко проби, малко врътки (или маска на бахтинов и т.н.) става относително бързо и лесно. Слънцето обаче си е един сериозно голям кръг в фотоапарата, а със CCD-то в кадър хващам само много малка част от него. И техниката със звездите отпада. Пуля се в една бяла паница и опитвам да изгладя ръба й като с това се надявам да е на фокус, понеже никакъв друг ориентир няма. Както се оказа и петна по слънцето няма … голямо разочарование. ако имаше, можеха да се ползват да се види на фокус ли съм, но уви. Слънцето е в някакъв вековен супер минимум и както с еказва кьораво петно по него не с епоявява вече сума време.
Та така след перипетиите направих няколко снимки, но заради този слънчев минимим и липсата на петна резултата е един добре заформен светъл кръг с леко гранулеста структура:
На една от снимките хванах нещо (супер малкото петънце в дясно), което не е ясно какво е, а и не съм сигурен как да проверя.
Най-вероятно е спътник (може дори да е космическата совалка) преминал за секунда пред слънцето или някое хвъркато пиле в далечината. Само един кадър има този обект а снимките бяха около 50 снимани на интервал от секунда. Липсата му на другите показва, че е нещо набързо преминало пред слънцето, а не петно на самото него. Ако трябва да заложа – изкуствен спътник в орбита. Но каквото и да е, добре че бе то та малко да повдигне духа след разочарованието от липсата на слънчева активност. Вариянт е да се започне снимане на слънчевата корона, плутоберанси, изригвания и т.н. но за целта трябват други, различни филтри, които са доста скъпи (с цена в хиляда и нагоре, даже няколко хиляди) и едва ли бих купил, поневе така или иначе дневното снимане не ми е страст.
