Напоследък поради липса на време наблюденията и снимките се правят от прозореца и балкона. Така че реално обектите възможни за наблюдение и снимане се свеждат в момента до Луна и Юпитер, понеже те са във ограниченото ми зрително поле от прозореца и достатъчно ярки за да прескочат светлинното замърсяване от паркинга, улицата и блоковете срещу мен. И като намесим и турболенцията … Загряваните до скоро през деня тавани на околните блокове (а те са само на 20м от прозореца ми) карат вече по-прохладния въздух над тях да ври от турболенция и правят всичко да изглежда като „под вода“. Това определено много пречи на наблюденията, но най-вече на снимките. Естествено турболенцията е навсякъде, дори и в планините и е естествен ограничаващ фактор, но все пак тук в града е в повече. Затова и се надявам скоро да имам време и възможност да прекарам някоя друга нощ навън, далеч от града и в надявам се много по-добри условия, при което и да постигна много по-добри резултати във вид на снимки.
Другия фактор е, че още се уча. Камерите се тестват, тества се способността ми после да обработя резултата. Определено не лека задача. А и отнема време. Например снимка на Юпитер, от тези, които вече съм публикувал, ми е отнемала над 6 часа. Това включва около час сглобяване и разглобаване на телескоп, кабели, лаптоп … после трудностите с фокусирането и след това самото снимане. А после няколко часа избиране на по-сполучливите кадри, стакване и обработка докато се получи една снимка със задоволително качество. А в много случаи не се получава и аз просто изтривам всичко и започвам отначало другата вечер ако имам време.
Освен това всички гледаме снимки в интернет с невероятни детайли и качество … И мен ми се иска да получа резултат подобен на тях, но уви мисията изглежда невъзможна. Те обикновено са резултат на технологии извън предела на възможностите – Хабъл – апертура 2,5 метра и най-вече – извън атмосферата в космоса, където не се бори с турболенция и смущения, или телескопи и камери за десетки и стотици хиляди. А моята техника е доста скромна в това отношение, но определено има какво да покаже и не съм стигнал още до предела на възможностите й. Затова и опитите да изцедя максимума от нея ще продължат. Вярно иска ми се да снимам Юпитер на над 500х увеличение (или може би по-точно с +5000мм при фокус на камерата от 15мм), но атмосферата не ми позволява (масово прието е че тя позволява до около 200х). А с по-малките „увеличения“ резултата е малък Юпитер на снимката, малка Луна … но колкто -толкова. Ако успея да изтискам някой ден един Юпитер около 500х500 пиксела снимка със отличен детайл ще е прекрасно. Засега съм ограничен до около 150-200 пиксела размер.
А относно снимките на дълбок космос .. ами скоро такива не са правени от мен. То от рамките на града е почти абсурд, особено и като нямам почти интересен обект във видимостта на прозореца ми. А и да имеше да се заснеме от тук би било геройство. Ще изчакаме момента, когато пак ще има време да се излезне на полянка извън града както преди. И е време и там да се премине към по-сериозно заснемане, понеже до сега всички снимки са единични кадри с експониране 10-100 секунди и то без водене. Следващата цел са снимки с водене/гидиране, по-дълги експонации, повече снимки и стакване, снимане в LRGB режим в различните цветове и после комбинирането в дна цветна снимка и т.н. за да се получат истиснки добри резултати.
Ами освен да си пожелая безоблачно небе, ниска турболенция, липса на светлинно замърсяване и студени нощи (за хладна матрица с нисък шум) 
И до нови срещи с моите аматьорски снимки …
